Как се опитаха да ни върнат в 1990-те
Каква Комисия за досиетата ни е нужна? Въпросът от дълго време изглеждаше решен, само че ето, че номинирането на Антон Тодоров за поста ръководител върна диалога там, където беше още преди десетилетия: в онази пошла убеденост, че документите служат за " мачкане на врагове ", а не за придобиване на познание. Днес проблематичната кандидатура наподобява оттеглена, само че самият факт, че въобще беше издигната, слага на дневен ред все същия въпрос: каква Комисия ни е нужна?
Да обобщим
Тази, чийто мандат изтича, се прочу с периодическото оповестяване на някогашни сътрудници, само че главният ѝ принос за историческата просвета остана по-скоро в сянка: тя събра под един покрив множеството архиви на тайните служби и обезпечи на публиката достъп до тях, а на откривателите - опция да работят. Книгите, които четем за ерата на комунизма, документалните филми, които гледаме - в огромната си част всичко това би било немислимо без този достъп, който, прочее, за 10 години съумя да възстановява и тона на диалога за предишното - снижи се патосът, увеличи се всеобщата придирчивост към качеството на историческите разкрития. На този декор самата Комисия стартира да изостава от темпото, което беше задала - в нейната работа се усети дефицитът на аналитичност, на конструиран от нея самата исторически роман. Изискването за професионално боравене с историческите документи стартира все по-често да припомня за себе си, допълвайки останалите условия към членовете на Комисията, каквито са да вземем за пример честността и политическата индиферентност.
Само допреди няколко дни въпросът за идващия състав на Комисията звучеше по този начин: по какъв начин ще се развива оттук насетне започнатата работа? С осъществяване на истински (собствени) исторически следствия? С правене на пособия за системата на образованието? С поддържане на динамичен уебсайт и с дигитализиране на документите? Със основаване на лична и публично налична база данни от имена, псевдоними, структури и хронологии? Или най-много с иницииране на законодателни промени, които да разширят обсега на настоящия закон, основан прекомерно надалеч във времето?
Татяна Ваксберг
Накратко: единствените въпроси към новия състав на Комисията доскоро бяха свързани единствено с потребността тя да се развие и да разшири активността си. Номинацията на ГЕРБ обаче съумя да върне диалога назад в 1990-те, като че ли последните години въобще не ги е имало. Исторически документи бяха обсъждани дни наред в нечистоплътния унес на отмъщението и със злорадата еуфория от едно ново изобретение: че злоупотребата с тях е допустима посредством услугите на държавния бюджет. Теза, която на собствен ред подхранва контрареваншизма на Българска социалистическа партия и дава причини за скандалното предложение на партията Комисията просто да бъде закрита. Скандално, само че в действителност напълно разбираемо, в случай че се регистрира събитието, че архивите още веднъж стартират да се използват като огнестрелно оръжие.
Добрата вест
Но в цялата тази история има и една добра вест: ГЕРБ отстъпи пред митинга на неправителствени организации, извънпарламентарни партии и групи публично значими персони. Самият Тодоров сподели, че за него тематиката е към този момент в предишното. Ако не премятат публиката, в случай че фактически споделят истината, можем да си позволим следния извод: публичното мнение явно има осезаема тежест даже и в страна като тази на Борисов. Тук няма място за “обаче ”, “само че ” и “въпреки това ” - в случай че по-нататъшните събития се развият в сходство със декларираните думи, новината заслужава цялата чуваемост, която едно общество може да активизира. Нито един Вежди Рашидов и нито един Божидар Димитров не са били оттегляни по този начин. Макар че протестите против тях бяха надалеч по-бурни.
Автор Татяна Ваксберг
Да обобщим
Тази, чийто мандат изтича, се прочу с периодическото оповестяване на някогашни сътрудници, само че главният ѝ принос за историческата просвета остана по-скоро в сянка: тя събра под един покрив множеството архиви на тайните служби и обезпечи на публиката достъп до тях, а на откривателите - опция да работят. Книгите, които четем за ерата на комунизма, документалните филми, които гледаме - в огромната си част всичко това би било немислимо без този достъп, който, прочее, за 10 години съумя да възстановява и тона на диалога за предишното - снижи се патосът, увеличи се всеобщата придирчивост към качеството на историческите разкрития. На този декор самата Комисия стартира да изостава от темпото, което беше задала - в нейната работа се усети дефицитът на аналитичност, на конструиран от нея самата исторически роман. Изискването за професионално боравене с историческите документи стартира все по-често да припомня за себе си, допълвайки останалите условия към членовете на Комисията, каквито са да вземем за пример честността и политическата индиферентност.
Само допреди няколко дни въпросът за идващия състав на Комисията звучеше по този начин: по какъв начин ще се развива оттук насетне започнатата работа? С осъществяване на истински (собствени) исторически следствия? С правене на пособия за системата на образованието? С поддържане на динамичен уебсайт и с дигитализиране на документите? Със основаване на лична и публично налична база данни от имена, псевдоними, структури и хронологии? Или най-много с иницииране на законодателни промени, които да разширят обсега на настоящия закон, основан прекомерно надалеч във времето?
Татяна Ваксберг
Накратко: единствените въпроси към новия състав на Комисията доскоро бяха свързани единствено с потребността тя да се развие и да разшири активността си. Номинацията на ГЕРБ обаче съумя да върне диалога назад в 1990-те, като че ли последните години въобще не ги е имало. Исторически документи бяха обсъждани дни наред в нечистоплътния унес на отмъщението и със злорадата еуфория от едно ново изобретение: че злоупотребата с тях е допустима посредством услугите на държавния бюджет. Теза, която на собствен ред подхранва контрареваншизма на Българска социалистическа партия и дава причини за скандалното предложение на партията Комисията просто да бъде закрита. Скандално, само че в действителност напълно разбираемо, в случай че се регистрира събитието, че архивите още веднъж стартират да се използват като огнестрелно оръжие.
Добрата вест
Но в цялата тази история има и една добра вест: ГЕРБ отстъпи пред митинга на неправителствени организации, извънпарламентарни партии и групи публично значими персони. Самият Тодоров сподели, че за него тематиката е към този момент в предишното. Ако не премятат публиката, в случай че фактически споделят истината, можем да си позволим следния извод: публичното мнение явно има осезаема тежест даже и в страна като тази на Борисов. Тук няма място за “обаче ”, “само че ” и “въпреки това ” - в случай че по-нататъшните събития се развият в сходство със декларираните думи, новината заслужава цялата чуваемост, която едно общество може да активизира. Нито един Вежди Рашидов и нито един Божидар Димитров не са били оттегляни по този начин. Макар че протестите против тях бяха надалеч по-бурни.
Автор Татяна Ваксберг
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ